разпаковало

Речник на българския език

1. разпаковало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпаковало е производна форма на разпаковам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпаковало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпаковало е производна форма на разпаковам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпаковало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпаковало е производна форма на разпаковам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпаковало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпаковало е производна форма на разпаковам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).