разпаднат

Речник на българския език

1. разпаднат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпаднат е производна форма на разпадна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпаднат — мин. страд. прич. м. р.

разпаднат е производна форма на разпадна (мин. страд. прич. м. р.).