разорявало

Речник на българския език

1. разорявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разорявало е производна форма на разорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разорявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разорявало е производна форма на разорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разорявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разорявало е производна форма на разорявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разорявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разорявало е производна форма на разорявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).