разорявал

Речник на българския език

1. разорявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разорявал е производна форма на разорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разорявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разорявал е производна форма на разорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разорявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разорявал е производна форма на разорявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разорявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разорявал е производна форма на разорявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).