разоръжил е

Речник на българския език

1. разоръжил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разоръжил е е производна форма на разоръжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разоръжил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разоръжил е е производна форма на разоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).