разоръжало

Речник на българския език

1. разоръжало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разоръжало е производна форма на разоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разоръжало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разоръжало е производна форма на разоръжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).