разоръжал

Речник на българския език

1. разоръжал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разоръжал е производна форма на разоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разоръжал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разоръжал е производна форма на разоръжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).