разоръжавало

Речник на българския език

1. разоръжавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разоръжавало е производна форма на разоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разоръжавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разоръжавало е производна форма на разоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разоръжавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разоръжавало е производна форма на разоръжавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разоръжавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разоръжавало е производна форма на разоръжавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).