разорил си

Речник на българския език

1. разорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разорил си е производна форма на разоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разорил си е производна форма на разоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).