разорели

Речник на българския език

1. разорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разорели е производна форма на разоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разорели е производна форма на разоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. разорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разорели е производна форма на разора (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. разорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разорели е производна форма на разора (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).