разобличил

Речник на българския език

1. разобличил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разобличил е производна форма на разоблича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разобличил — мин. деят. св. прич. м. р.

разобличил е производна форма на разоблича (мин. деят. св. прич. м. р.).