разобличала

Речник на българския език

1. разобличала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разобличала е производна форма на разобличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разобличала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разобличала е производна форма на разобличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разобличала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разобличала е производна форма на разобличам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разобличала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разобличала е производна форма на разобличам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. разобличала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разобличала е производна форма на разоблича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. разобличала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разобличала е производна форма на разоблича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).