разнищил е

Речник на българския език

1. разнищил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разнищил е е производна форма на разнищя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разнищил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разнищил е е производна форма на разнищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).