разнищило е

Речник на българския език

1. разнищило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разнищило е е производна форма на разнищя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разнищило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разнищило е е производна форма на разнищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).