разнищвал

Речник на българския език

1. разнищвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разнищвал е производна форма на разнищвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разнищвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разнищвал е производна форма на разнищвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разнищвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разнищвал е производна форма на разнищвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разнищвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разнищвал е производна форма на разнищвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).