разнебитили

Речник на българския език

1. разнебитили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разнебитили е производна форма на разнебитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разнебитили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разнебитили е производна форма на разнебитя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).