разнебити

Речник на българския език

1. разнебити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разнебити е производна форма на разнебитя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разнебити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разнебити е производна форма на разнебитя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разнебити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разнебити е производна форма на разнебитя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разнебити — повелително наклонение, ед. ч.

разнебити е производна форма на разнебитя (повелително наклонение, ед. ч.).