разнебители

Речник на българския език

1. разнебители — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разнебители е производна форма на разнебитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разнебители — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разнебители е производна форма на разнебитя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).