разнебител

Речник на българския език

1. разнебител — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разнебител е производна форма на разнебитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разнебител — мин. деят. несв. прич. м. р.

разнебител е производна форма на разнебитя (мин. деят. несв. прич. м. р.).