размърморил съм

Речник на българския език

1. размърморил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

размърморил съм е производна форма на размърморя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. размърморил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

размърморил съм е производна форма на размърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).