размърморил е

Речник на българския език

1. размърморил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размърморил е е производна форма на размърморя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размърморил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размърморил е е производна форма на размърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).