размърморил

Речник на българския език

1. размърморил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размърморил е производна форма на размърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размърморил — мин. деят. св. прич. м. р.

размърморил е производна форма на размърморя (мин. деят. св. прич. м. р.).