размърморел

Речник на българския език

1. размърморел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размърморел е производна форма на размърморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размърморел — мин. деят. несв. прич. м. р.

размърморел е производна форма на размърморя (мин. деят. несв. прич. м. р.).