размъкнел

Речник на българския език

1. размъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размъкнел е производна форма на размъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

размъкнел е производна форма на размъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).