размотаел

Речник на българския език

1. размотаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размотаел е производна форма на размотая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размотаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

размотаел е производна форма на размотая (мин. деят. несв. прич. м. р.).