размотавал

Речник на българския език

1. размотавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размотавал е производна форма на размотавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размотавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размотавал е производна форма на размотавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. размотавал — мин. деят. св. прич. м. р.

размотавал е производна форма на размотавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. размотавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

размотавал е производна форма на размотавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).