размитахте

Речник на българския език

1. размитахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

размитахте е производна форма на размитам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. размитахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

размитахте е производна форма на размитам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).