размислил

Речник на българския език

1. размислил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размислил е производна форма на размисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размислил — мин. деят. св. прич. м. р.

размислил е производна форма на размисля (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. размислил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размислил е производна форма на размисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. размислил — мин. деят. св. прич. м. р.

размислил е производна форма на размисля (мин. деят. св. прич. м. р.).