размирило е

Речник на българския език

1. размирило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

размирило е е производна форма на размиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. размирило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

размирило е е производна форма на размиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).