размирил
1.
размирил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
размирил
е производна форма
на размиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
размирил —
мин. деят. св. прич. м. р.
размирил
е производна форма
на размиря (мин. деят. св. прич. м. р.).