размечта

Речник на българския език

1. размечта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

размечта е производна форма на размечтая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. размечта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

размечта е производна форма на размечтая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).