размагнитвал

Речник на българския език

1. размагнитвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размагнитвал е производна форма на размагнитвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размагнитвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размагнитвал е производна форма на размагнитвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. размагнитвал — мин. деят. св. прич. м. р.

размагнитвал е производна форма на размагнитвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. размагнитвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

размагнитвал е производна форма на размагнитвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).