разлюшквал

Речник на българския език

1. разлюшквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюшквал е производна форма на разлюшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюшквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюшквал е производна форма на разлюшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлюшквал — мин. деят. св. прич. м. р.

разлюшквал е производна форма на разлюшквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разлюшквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлюшквал е производна форма на разлюшквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).