разлютяло

Речник на българския език

1. разлютяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютяло е производна форма на разлютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлютяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлютяло е производна форма на разлютя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).