разлютяла

Речник на българския език

1. разлютяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлютяла е производна форма на разлютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлютяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разлютяла е производна форма на разлютя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).