разлютяваха

Речник на българския език

1. разлютяваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разлютяваха е производна форма на разлютявам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлютяваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разлютяваха е производна форма на разлютявам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).