разлютявала си

Речник на българския език

1. разлютявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

разлютявала си е производна форма на разлютявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлютявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

разлютявала си е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. разлютявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

разлютявала си е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).