1. разлютявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разлютявал е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. разлютявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разлютявал е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. разлютявал — мин. деят. св. прич. м. р.
разлютявал е производна форма на разлютявам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. разлютявал — мин. деят. несв. прич. м. р.
разлютявал е производна форма на разлютявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).