разлютил съм

Речник на българския език

1. разлютил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлютил съм е производна форма на разлютя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разлютил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлютил съм е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).