разлютил си

Речник на българския език

1. разлютил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлютил си е производна форма на разлютя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разлютил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлютил си е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).