разлютил е

Речник на българския език

1. разлютил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлютил е е производна форма на разлютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлютил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлютил е е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).