разлютило си

Речник на българския език

1. разлютило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разлютило си е производна форма на разлютя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлютило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разлютило си е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).