разлютило е

Речник на българския език

1. разлютило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютило е е производна форма на разлютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлютило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютило е е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).