разлютили

Речник на българския език

1. разлютили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разлютили е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлютили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разлютили е производна форма на разлютя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).