разлютила си

Речник на българския език

1. разлютила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

разлютила си е производна форма на разлютя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлютила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

разлютила си е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).