разлютила е

Речник на българския език

1. разлютила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлютила е е производна форма на разлютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлютила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлютила е е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).