разлюти

Речник на българския език

1. разлюти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разлюти е производна форма на разлютя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разлюти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разлюти е производна форма на разлютя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разлюти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разлюти е производна форма на разлютя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разлюти — повелително наклонение, ед. ч.

разлюти е производна форма на разлютя (повелително наклонение, ед. ч.).