разлютеше

Речник на българския език

1. разлютеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

разлютеше е производна форма на разлютя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разлютеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

разлютеше е производна форма на разлютя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).