разлютели

Речник на българския език

1. разлютели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разлютели е производна форма на разлютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлютели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разлютели е производна форма на разлютя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).