разлютвала е

Речник на българския език

1. разлютвала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлютвала е е производна форма на разлютвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлютвала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлютвала е е производна форма на разлютвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разлютвала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлютвала е е производна форма на разлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).